До Ниш и назад!

 Август месец изненада ни със  слънчевити дни, след като първите два месеца от лятото бяха дъждовни ( говоря за София). Затова моя любим мъж ми предложи да отидем до Ниш и аз много бързо се съгласих. 

  Не ми трябваше виза и минахме границата сравнително бързо. След което веднага часовник на телефона ми показа време с един час назад. Зарадвани и пълни с енергия, тръгнахме по равен път. На някои участъци по пътя имаше ограничение за скорост - 40 км/ч. Защо -така и не разбрах.

  Ниш - малко градче, намиращо се в юго-източната част на Сърбия, с население около 260 000 души. Приятно е на вид и е много спокойно - добро място за почивка, ако имате малко време и не много пари. Защото ще ви стигне един ден да го разгледате, да се наядете със сръбските плескавици, кебапчета и да се напиете със сръбската бира, имайки в джоба си не повече от 100 лева. 

 Още при пристигането успяхме да се уверим, че сърбите - добри и отзивчиви хора ( поне попаднахме на такива). Трябваше да изратим СМС за да не вдигнат колата. Тъй като не става от българския оператор, момиче от магазина наблизо бързо го направи от своя телефон - дори не трябваше да я молим 100 пъти ( въпреки че после, след като я помолихме няколко пъти, взе 100 динара , около 2 лева). 

 И така, след 2 часа път, малко изморени и гладни, тръгнахме към ресторанчета. Минахме през дълъг подлез , около 1 км, където имаше магазини предимно за мобилни аксесоари, мъжки и женски обувки и облекла ( не знам само дали са били качествени, но вие сами преценявайте). Излязохме на една тясна и малка уличка, която беше пълна с кафенета и хората. Тя малко ми напомни бул.Витошка, макар че той е доста по-широк и благоустроен. Въпреки това,  тясната уличка има чар, а самия път по нея напомня ни за далечните хубави стари времена . За съжаление не обърнах внимание на названието и , защото бях много гладна и мислех само за месо и студена бира. 

 Няма да описвам в подробности колко невероятно вкусно беше месото, колко студена беше бирата. Ще кажа, че заведението се казваше Kafana Galija. 

 Градчето има доста интерсни забележителности, които добре разказват  (понякога и без думи) историята му. Задължително трябва да обиколите Нишката крепост и да отседнете в Планинарски Дом, където наслаждавайки се на обстановката, може да пиете някоя друга бира или нещо друго. 

 Имахме още свободно време и преди да тръгнем обратно за София решихме да пием по нещо в накое кафене. Намерихме едно, което се казваше Трамвай и интериора му напълно съответства на названието. Направихме няколко снимки в Трамвая и тръгнахме напълно доволни. 

 Вместо сувенири купихме различни сортове бира - Merak ( на картинка имаше жена с голямо деколте, което най-вероятно привлича потребителите на бира от мъжки пол),  Jelen, Lav и др.

 След като минахме българската граница, на разстояние 10 км, ако не и повече, стояха коли и тирове, чакайки своя ред за да минат границите и да продължат своя дълъг път ( предимно бяха гастарбайтери). 

 Навън е +25, още 2 часа до края на работния ден, а вкъщи ме чакат студена бира и любимия мъж!

P.S. за първи път писах на български език, без да превеждам от руски. Извинявам се, ако има грешки.