Какво е да живееш в България...

   Откакто дойдох да уча тук , а това беше на 29 септември 2011, всяка година правя малки изводи от изминалата година. След третата година реших да споделя някои от впечатленията  си тук.

   Разбирам , че  3 години  е съвсем кратък срок. И със сигурност някои са успели да преживеят доста по-интересни неща отколкото аз ( ще се радвам, ако ги споделите) през изминалото време. 

   Ще започна от хубави, прекрасни и  неща. Хората тук  са добри ( поне попадала съм в повечето случаи на такива) и понякога можеш да разчиташ на тяхната помощ ( тук искам благодаря на всички, които ми помагаха - малко или много, няма значение).  Обичам България за топли и хрупкави банички и айрян. Природата е уникална - когато пътувам за Украйна през деня гледам зелени големи планини и се старая да запомня спираща дъха гледка. 

    Нещо, което успях да разбера, е, че не е задължително да имаш връзки за да постигнеш нещо.Просто трябва да си по-отворен, по -усмихнат  към другите хора. Единият плюс на образователната система, че ако не искаш може и да не ходиш на лекции ( и после не трявба да плащаш , както е в Украйна ). Коледните пазарчета и украси навсякъде ( които се слагат още ноември месец) имат своя ефект - настроението се вдига, душата ти се стопля , а парите много бързо изчезват. В Украйна и Росия, разбира се, също украсяват всичко , но там повече се залага на Нова година.

   Всяко нещо има свои хубави и лоши страни ( не бива да се забравя за лоши, дори  ако във вашия живот сега всичко е прекрасно). Според мен, баланс между едните и другите може да гарантира малко стабилност и увереност.  Преди да дойда тук мислех, че ще имам много приятели. Това, че сега нямам толкова много се дължи и на мое решение. НО искам да кажа огромно благодаря на Саша, Аня, Вася, че ме посрещнаха на автогарата, помогнаха да се запиша и направиха първите ми  дни в България доста весели. И не забравям за Алина, Саша, Кристина, Ралица и други - благодарение на които имам невероятни спомени от студентския  си живот. 

   И се връщаме към отрицателните неща. Всяка година брой на рускоговорящите нараства и няма как да се запознаеш с всички. Но понякога преди да се запознаеш лично с някого, този някой може да знае за теб много повече, отколкото може да се предполага. Ще продължа с това, че след Нова година се почива само един ден ( когато в Русия почивката трае седмица) , а 8 МАРТ - не е почивен ден  ( това е неуважение към жените). Друго нещо, което все още не мога да разбера е следното - при кандидатстване на работа  искат стаж 1-2 години , но ти няма ка да имаш толкова, защото току-що си завършил ( лошото, когато студент е бил прилежен, посещавал всичките лекции и няма никакъв стаж). И най-отегчаващо за мен е, че семейството е далеч.  Дори да има скайп и други приложения, семейството има свои ангажименти и проблеми, не винаги имат време за теб. Реалното общуване не може да бъде заменено с нищо, IMHO. 

  Това са най-основните неща. Ако съм забравила да спомена нещо, следващата година ще напиша.  Ако и вие имате да кажете нещо - не се притеснявайте и споделяйте.