Обърканата Му Работа

Нещо се е сбъркало...Или аз съм се побъркала...

Мъжете ловят покемони, а не жени. Мъжете си правят кола маска цяло тяло, а жените по често обличат дънки. Мъжете се притесняват да се запознават със симпатични момичета, а последните понякога директно ги канят в тях "да поливат цветя заедно".

Жените не могат да се определят какво искат от мъжете, а последните не спират да искат само секс от тях. Жените все по често се отказват да готвят и да чистят, а мъжете се примиряват, че светът не се върти около тях. Жените се научават да поправят кранове, а мъжете да скубят веждите.

Искаме да имаме постоянен партньор, но и искаме свобода. Искаме изненади, но искаме и сигурност в утрешния ден. Искаме постоянство и защита, но искаме да пътешестваме и да рискуваме. Искаме хората да ни разбират, когато самите ние не познаваме себе си добре.

Объркани сме в собствените ни  чувства и емоции. Четем книги и статии, в опита да намерим себе си. Търсим "Аз-а" ни по различни семинари и на Уoutube канали. 

Време е да бъдем себе си. Да се прислушаме към вътрешния ни глас и сърцето. Да направим това, което отдавна не се осмеляваме да направим. Да практикуваме съвети, които сме научили от книги, статии та дори и приятели. Да проявим истинското ни Аз без да се страхуваме, че някой няма да го приеме. F*ck them all! 

Женски празник - 8 Март!

 8 Март - прекрасен ден, въпреки че навън е малко облачно, докато пиша. Защото жените са като слънчеви лъчи, озаряват с красотата си всичко наоколо. 

 В този ден искам да кажа огромно благодаря на моята най-добрата майка. Благодаря ти, че усещам твоята подкрепа и любов на разстояние 700 км. Благодаря, че те имам все така млада, енергична и весела. Извинявай, че вече 5 години поред не мога да ти подаря картичка лично, както го правех, когато бях малко момиче. Надявам се, ти все още пазиш някои от картички, направенi от мен.
 Искрено пожелавам на всички момичета и жени - бъдете женствени и красиви винаги! Защото красотата ще спаси света. Нека усмивката да озарява лицето ви, нека мъжете и приятелите ви винаги забелязват домакинската ви работа и да не я приемат като нещо длъжно. Не си отказвайте да си купите нов чифт обувки или да изядете още една малка бонбонка. Подарявайте на себе си повече щастливи моменти.

 Краткото ми пожелание искам да завърша, цитирайки Е.М.Ремарк: "На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях винаги трябва да се действа". Мъжете, действайте, и подарете на жената, дори непозната, цвете =) 

Женский день - 8 Марта!

 8 Марта - прекрасный день, даже несмотря на то, что за окном облачно. Ведь женщины, как лучики солнца, озаряют своей красотой все вокруг. 

 В этот день я хочу сказать огромное спасибо моей замечательной маме. Спасибо, что я ощущаю твою поддержку и любовь на расстоянии 700 км. Спасибо, что ты у меня все такая молодая, энергичная и веселая. Прости, что вот уже 5 лет подряд  не могу подарить открытку лично, как делала это, когда была маленькая. Надеюсь, ты все еще хранишь некоторые из  открыток, подаренных мною. 

 Хочу искренне пожелать всем девушкам и женщинам - будьте женственными и красивыми всегда! Ведь красота спасет мир. Пусть улыбка не сходит с ваших лиц, пусть ваши мужья и парни всегда замечают и благодарят вас за работу по дому и не принимают это как должное. Не отказывайте себе в новых туфлях или в еще одной маленькой конфетке. Дарите себе больше счастливых моментов. 

 И свое маленькое поздравление я закончу цитатой Э.М.Ремарка: "Женщинам ничего не нужно объяснять, с ними всегда надо действовать". Мужчины, действуйте, и подарите женщине, пусть и незнакомой, цветок =)

Еще не утраченная молодость

 В поисках книги для души я попала на роман "Kафе утраченной молодости" Патрика Модиано. Могу сказать, что осталась под сильным впечатлением. Мне бы хотелось написать замечательную рецензию, но так как я не специалист, лишь поделюсь некоторыми мыслями. 

 Роман состоит из 5 глав, каждая из которых представляет монолог одного из героев книги. Только дочитав последнюю страничку получается понять весь сюжет целиком. Читая роман появляется ощущение, как будто собираешь картинку из пазлов. Книга грустная, но в то же время прекрасная. 

 Главная героиня, по прозвищу Луки, 22 лет, пытается спастись бегством от самой себя и от настоящего, от обыденности и серых будней, гуляя по маленьким улочкам Парижа. Остальные герои - пытаются понять происходящее на основе прошлых событий. Они ищут "точки пересечения", "нейтральные зоны" и "вечного возвращения". 

 Дочитав книгу до конца мне показалось, что у меня есть нечто общее с главной героиней. Мне тоже 22. Я также пытаюсь найти свое место в этом большом, но в тоже время тесном мире. И пока одна часть молодежи путешествует, работает временно или постоянно в Европе, а другая часть женится, делает детей, то где же нахожусь я? Скорее всего посередине пути, даже где-то в стороне, лежу и наслаждаюсь солнечными лучами и прохладным коктейлем. 

 В целом, книга подтолкнула меня задуматься о том, что молодость это самый яркий, незабываемый, невозвратный и  до какой-то степени беззаботный этап в жизни. Но осознание этого приходит, когда на ДР дарят торт в форме 30. Конечно, самое важное, на сколько лет чувствует себя человек в душе. Только разница в том, что мир воспринимается по-разному, когда тебе 20-25 или уже 30. 

  А вместо послесловия, цитата из книги: "Когда любишь кого-нибудь по-настоящему, приходится принимать часть его тайны..." 

Още не загубена младост

 В търсене на книга за душа попаднах на роман "Кафе на загубена младост" на Патрик Модиано. За съжаление, книгата още не е преведена на български език. Мога да кажа, че останах c голямо впечатление след като я прочетох. Бих искала да напиша една добра рецензия, но тъй като не съм специалист, ще споделя някои от мислите ми за книгата. 

 Романът се състои от 5 глави, всяка от които представлява монолог на един от главните герои. След прочитане на последната страница читателят може да вникне в целия сюжет. Четейки роман се появява усещане за сглобяване на картинка от пъзли. Романът е тъжен, но в същото време и прекрасен. 

 Главната героиня, с прякор Луки, е на 22 години, опитва се да се спаси с бягството от себе си и от настоящето, от баналност и от сивите делници, докато се разхожда по малките улички на Париж. Останалите герои - опитват се да разберат случващото се въз основата на миналите събития. Те търсят "пресечни точки", "неутрални зони" и "вечното завръщане".

 След като прочетох книгата до края, ми се стори, че имам нещо общо с главната героиня. И аз съм на 22. Също опитвам се да намеря мястото ми в този голям, но същевременно тесен свят. И докато една част от младите пътешестват, работят временно или постоянно в Европа, а другата част се женят и правят  деца, тогава къде се намирам аз? Най-вероятно по средата на пътя, по-точно някъде настрана, лежа и се наслаждавам на слънчевите лъчи и прохладен коктейл.

 Като цяло, книгата ме подтикна да се замисля за това, че младостта е един много ярък, незабравим, невъзвратим и донякъде безгрижен етап от живота. Но осъзнаване на това идва, когато на рождения ден ти подаряват торта във форма на число 30. Разбира се, важното е на колко години човек усеща себе си вътре в душата. Само че разликата е там, че светът се възприема по-различно, когато си на 20-25 и на 30 години. 

  А вместо заключение, цитат от книгата: "Когато обичаш някого истински, трябва да приемеш част от тайната му..."