В търсене на книга за душа попаднах на роман "Кафе на загубена младост" на Патрик Модиано. За съжаление, книгата още не е преведена на български език. Мога да кажа, че останах c голямо впечатление след като я прочетох. Бих искала да напиша една добра рецензия, но тъй като не съм специалист, ще споделя някои от мислите ми за книгата.
Романът се състои от 5 глави, всяка от които представлява монолог на един от главните герои. След прочитане на последната страница читателят може да вникне в целия сюжет. Четейки роман се появява усещане за сглобяване на картинка от пъзли. Романът е тъжен, но в същото време и прекрасен.
Главната героиня, с прякор Луки, е на 22 години, опитва се да се спаси с бягството от себе си и от настоящето, от баналност и от сивите делници, докато се разхожда по малките улички на Париж. Останалите герои - опитват се да разберат случващото се въз основата на миналите събития. Те търсят "пресечни точки", "неутрални зони" и "вечното завръщане".
След като прочетох книгата до края, ми се стори, че имам нещо общо с главната героиня. И аз съм на 22. Също опитвам се да намеря мястото ми в този голям, но същевременно тесен свят. И докато една част от младите пътешестват, работят временно или постоянно в Европа, а другата част се женят и правят деца, тогава къде се намирам аз? Най-вероятно по средата на пътя, по-точно някъде настрана, лежа и се наслаждавам на слънчевите лъчи и прохладен коктейл.
Като цяло, книгата ме подтикна да се замисля за това, че младостта е един много ярък, незабравим, невъзвратим и донякъде безгрижен етап от живота. Но осъзнаване на това идва, когато на рождения ден ти подаряват торта във форма на число 30. Разбира се, важното е на колко години човек усеща себе си вътре в душата. Само че разликата е там, че светът се възприема по-различно, когато си на 20-25 и на 30 години.
А вместо заключение, цитат от книгата: "Когато обичаш някого истински, трябва да приемеш част от тайната му..."
Комментариев нет:
Отправить комментарий