вторник, 18 августа 2015 г.

Живот в Истанбул - рай или...

 Френски писател Алфонс дьо Ламартин е казал: "Ако някой е предопределен да погледне на света само веднъж, той трябва да обърнем поглед към Истанбул". И определено той е бил прав.
 За последен път бях там, когато бях на 6 години. Съответно, нямам никакви спомени. Затова може да се смята, че това беше първото ми пътуване до Истанбул. И това не беше просто туристическо пътуване с посещения на музеите. Имах възможност да видя и да усетя какво е да живееш в многомилионен град през погледа на обикновени хора. И съм благодарна за тази възможност на моя мъж.
 Преди писах ,че София - е малка столица, понякога доста скучна. Мечтаех си да живея в града, който има огромно количество хора и енергия. И, както се казва, истината се познава в сравнение. 
   Да живееш в града, който съхранява в себе си богата и дълга история - не всеки може да се похвали с това. Където има огромни паркове за отдих, голямо количество на интересни събития, че дори да се чудиш къде да отидеш. Високо ниво на обслужване в ресторанти ,че понякога става прекалено натрапчиво. Огромно разнообразие на сладки неща и вкусно истинско кафе. Но има и друга страна на медала. 
 А това са хора, хора, които се бутат, невежествени хора и т.н., че идва момент, когато ти се иска всички те да изчезнат. В резултат на това, много коли. И в резултат на това, постояен стрес и нерви. Дългите разстояния и задръствания. И такива дълги, че човек може да се наспи (проверих го това). Високите цени на всичко и навсякъде, дори на евтини ненужни неща.
  Някои хора харесват такъв начин на живот. Те усещат, че така в техен живот нещо се случва, защото те са постоянно в движение. За себе си разбрах, че това не е за мен. Макар че може би щях да свикна.  И сега съм щастлива, че живея тук. София - уютна и спокойна столица.

Жизнь в Стамбуле - рай или...

  Французский писатель Альфонс де Ламартин сказал: "Если кому-либо суждено взглянуть на мир лишь раз, ему следует обратить взор на Стамбул". И безусловно он был прав.
  Последний раз я была там, когда мне было 6 лет. Соответственно, я ничего не помню. Поэтому можно считать, что это была первая поездка в Истанбул. Но это был не просто туристический визит с посещениями в музеи. У меня была возможность увидеть, и ощутить жизнь в многомиллионном городе глазами живущих там людей.  И я благодарна моему мужчине за эту возможность.
   Раньше я писала, что София - маленькая столица, где иногда бывает скучно. Я мечтала жить в городе, который кишит людьми и энергией. И, как говорится, истина познается в сравнении. 
  Жить в городе, который хранит в себе богатую и долгую историю - этим может похвастаться не каждый. Где есть огромные парки для отдыха, много событий, что и не знаешь куда пойти. Отличное обслуживание в ресторанах, моментами даже очень навязчивое. Огромное разнообразие сладкого и вкусный настоящий кофе. Но есть и другая сторона медали.
 А это - люди, толкающиеся люди, невежественные люди и т.д., что в какой-то момент появляется желание, чтобы все они исчезли. И как следствие, огромное количество машин. И как следствие, постоянный стресс и нервы. Длинные дороги и пробки. Да такие, что выспаться можно (проверенно мной). Высокие цены на все и везде, даже на дешевые ненужные вещи.
 Некоторым людям нравится такая жизнь. Они ощущают, что в их жизни что-то происходит, ведь они постоянно в движении. Я поняла, что такая жизнь не по мне, хотя может быть бы и привыкла. И сейчас я очень и очень рада, что живу здесь. София - уютная и спокойная столица.