Живот в Истанбул - рай или...

 Френски писател Алфонс дьо Ламартин е казал: "Ако някой е предопределен да погледне на света само веднъж, той трябва да обърнем поглед към Истанбул". И определено той е бил прав.
 За последен път бях там, когато бях на 6 години. Съответно, нямам никакви спомени. Затова може да се смята, че това беше първото ми пътуване до Истанбул. И това не беше просто туристическо пътуване с посещения на музеите. Имах възможност да видя и да усетя какво е да живееш в многомилионен град през погледа на обикновени хора. И съм благодарна за тази възможност на моя мъж.

 Преди писах ,че София - е малка столица, понякога доста скучна. Мечтаех си да живея в града, който има огромно количество хора и енергия. И, както се казва, истината се познава в сравнение. 

   Да живееш в града, който съхранява в себе си богата и дълга история - не всеки може да се похвали с това. Където има огромни паркове за отдих, голямо количество на интересни събития, че дори да се чудиш къде да отидеш. Високо ниво на обслужване в ресторанти ,че понякога става прекалено натрапчиво. Огромно разнообразие на сладки неща и вкусно истинско кафе. Но има и друга страна на медала. 

 А това са хора, хора, които се бутат, невежествени хора и т.н., че идва момент, когато ти се иска всички те да изчезнат. В резултат на това, много коли. И в резултат на това, постояен стрес и нерви. Дългите разстояния и задръствания. И такива дълги, че човек може да се наспи (проверих го това). Високите цени на всичко и навсякъде, дори на евтини ненужни неща.

  Някои хора харесват такъв начин на живот. Те усещат, че така в техен живот нещо се случва, защото те са постоянно в движение. За себе си разбрах, че това не е за мен. Макар че може би щях да свикна.  И сега съм щастлива, че живея тук. София - уютна и спокойна столица.