Щастие=Реалност-Очаквания

 Завършвайки университета, все по-често се замислям: " Дали съм готова да поема по пътя на зрял, възрастен човек, където на всеки завой ме очаква изпитание на сила?". И колкото по-често възниква този въпрос, толкова повече се съмнявам в положителния му отговор.
   След известен размисъл, стигнах до извода, че аз очаквам прекалено много. От хората до мен, от университета, от града, където живея, и дори от самата себе си.

  Например, преди да дойда да уча в София си мислех, че ще живея в красива, голяма, съвременна столица на държавата. Не, че в София няма красиви места или е скучно да се живее, но в сравнение с Киев - малко не ми прилича на столица. Очаквах, че ще уча в голям университет и ще имам интересен студентски живот. Имах го, но само защото живеех в общежитие. Иначе, местоположението на факултета по журналистика знаят само онези, които учат в него. 

  Когато започвам нова работа, очаквам, че ще бъде много интересно, полезно, и че ще се науча на нови неща. Или, че ще ме вземат веднага на работа, защото съм специална. Ama yok. Работното време минава скучно,  всичко се случва по съвсем различен начин и се разочаровам. Или обратното, от мен очкват прекалено много и когато разбирам, че не покривам тези очаквания - моята самооценка се понижава.

  И не съм само аз. Ние сме едно поколение млади хора. Нашите очаквания са много високи пред реалността. Очакваме да ни се случи нещо уникално. Че някой ще забележи индивидуалността ни сред тълпата, че ще се случи чудото просто ей-така. И когато това не се случва, ние губим амбициите си, желанието и вярата в себе се. 

  Ако сте се оказахте в подобна ситуация, задължитено намерете човек, който ще подкрепи и няма да даде лошите мисли да ви завладеят. Работете върху себе си, млади сте и всичко е във вашите ръце. Не се съмнявайте в направения от вас избор и бъдете по-настоятелни. И не обръщайте внимание какво се случва при другите. Гледайте само напред и продължавайте по своя път. И не забравяйте да се усмихвате!