Почивните дни в Сърбия

Имахме 4 почивни дена, и искахме да ги оползотворим, затова решихме да отидем в столицата на Сърбия.

Като столица, Белград остави в мен нееднозначни спомени. Всичките разхождат кучетата си по улиците и затова навсякъде миришеше на кучета и, не знам защо, и на овце. Въпреки че градът има няколко големи, зелени и чисти парка. Има много кафенета по улиците, както и високи момичета с много ярък грим. Но готвят там възхитително. Ул. Скадарлия - е известна със заведенията си ( макар че те са макс.10 на брой), където сервират сочно месо и топъл, пресен хляб. Беше достатъчен един ден да видим най-важните забележителности на града, имайки в предвид, че обиколихме града пеша.

Хотелът ни се намираше точно на 2м разстояние от Калемегдан (най-големия парк в Белград), затова започнахме обиколка на града от там. Крепостта се е запазила добре, затова може смело да се снима някой исторически филм. Главната улица - Кнеза Михайла пленява с архитектурните си сгради. Вървейки по нея стигнахме до площад  Република, в близост до който се намира паметник на херцог М.Обренович (който се нуждае от реновиране). Благодарение на него, Сърбия придоби независимост през 19 век. Минавайки административните сгради стигнахме до храма на Св.Сава. В събота той е бил затворен и наоколо почти нямаше хора. После отидохме до музея на Тесла, който не впечатли по никакъв начин, въпреки че много се надявах на обратното. Видяхме още няколко места и много изморени приключикхме обиколката.

На следващия ден тръгнахме за Нови Сад, който се намира на 1 ч. разстояние от Белград. Запазените сгради от 19в.  карат да се почувствате в малкия град някъде в Унгария. Главната улица - Дунав Ви отвежда направо към реката през Дунавски парк (много чист и приятен). След като преминахме моста стигнахме до Петроварадинската крепост. Качвахме се горе по най-дългия път, защото нямаше табелки, че има по-кратък път.  Стигнахме горе, изморени, но доволни се радвахме на гледката към града и хубавото време.

 Пътувахме в двете посоки с автобус. Всичко би било прекрасно, ако не пътувахме обратно за София с автобус от 60-те г. няколко часа поред без да спираме, който "ухаеше" на лук и домашен колбас. Но на всеки може да се случи…

Мога да пиша още много за пътуването ни, но ви предлагам да отидете и да видите всичко сами. И задължително опитайте там медената ракия!